2021-2027 г., Еврозоната и кандидатурата на България за присъединяване към ЕRM ІІ и приемане на еврото, както и предстоящите евроизбори бяха част от темите, които експерти от представителството на Европейската комисия в България обсъдиха с медии на двудневен семинар в Хисаря.
Въпреки Брекзит и загубата на нетен приход от порядъка на 10 млрд. евро на година от Великобритания Европейската комисия е отредила доста щедър бюджет за периода 2021-2027 г. Той е в размер на 1,279,4 трилиона eвро, което е увеличение със 109 млрд. Бюджетът, който е отреден за България за новия период, е в размер на 8,9 млрд. евро. Общият бюджет на общността се формира от Брутния национален доход /БНД/ на всяка една от страните-членки, които ще внасят в касата на ЕС по 1,114% от този доход. Реално вноските почти не се променят спрямо сегашната рамка, като увеличението е с 1,02%. Очаква се предложението на ЕК относно новия бюджет, регионалното развитие и политиките на сближаване да се парафира на 9 май в гр. Сибиу, Румъния, където ще се проведе среща на лидерите на страните на ЕС.
Част от средствата от бюджет 2021-2027 приоритетно ще се насочат към миграция и граници и към младите хора. Друга част е за научни изследвания, иновации и цифрови технологии. Така за първи път в историята на Европейския съюз има самостоятелна програма за цифрова трансформация с бюджет от над 9 млрд. евро, което е постигнато с усилията на българския еврокомисар Мария Габриел. Два пъти е увеличена най-популярната европейска програма “Еразъм“, в която могат да участват много млади хора от България. С над 40% е увеличена водещата програма за иновации. Това е досегашната програма “Хоризонт 2020“, която ще се нарича “Хоризонт Европа“. Външна дейност, климат и околна среда, са другите направления, за които има по-висок ресурс в новия дългосрочен бюджет на ЕС.
Като цяло в многогодишната финансова рамка има някои основни моменти в разходната част:
1. НАМАЛЯВАНЕ НА ПАРИТЕ ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕ с 5% и увеличаване на изискваното национално съфинансиране. Съкращението е по-малко от очакваното, но разочароващо от гледна точка на огромните разходи за тази програма и спорните й резултати. От друга страна, по-голямото съфинансиране, ако е за сметка за националните доплащания, би натоварило необосновано националния бюджет.
2. СЪКРАЩАВАНЕ НА БЮДЖЕТА ЗА КОХЕЗИЯ с 5% и запазване на сегашните критерии за достъп до средствата на база на БВП на глава от населението и също увеличаване на дела на националното съфинансиране. Вероятно намалението на средствата от 5% няма да се усети в България предвид невъзможността на страната до момента да усвои 100% от заделения й ресурс.
3. ОБВЪРЗВАНЕ НА ДОСТЪПА ДО СРЕДСТВА от общите фондове с върховенството на закона, което ще е валидно за всички фондове. Ако Комисията забележи нарушаване на принципите на върховенство на закона в страна-членка, тя изпраща писмо до страната, изискваща обяснение. След това Комисията взема решение, което трябва да се потвърди или отхвърли от Съвета с т.нар. обратно квалифицирано мнозинство. Анализатори отчитат, че обвързването на достъпа до различните фондове и програми с върховенството на закона изглежда като добра идея за противодействие на проявленията на авторитаризъм, тоталитаризъм и отказ от демократични ценности в някои страни от Централна и Източна Европа последните години. Това ще важи с пълна сила за страни като България, където отстъплението от върховенството на закона и от независимостта на съдебната власт се констатира от години в не един реномиран международен индекс, както и от редица международни организации.
4. УВЕЛИЧЕНИЕ на бюджетите по редица пера. Освен програмата Еразъм, която е с двойно по-голям бюджет спрямо сегашната рамка, 2,6 пъти нараства бюджетът за опазване на външните граници и справяне с миграцията и бежанците спрямо сегашната рамка (от 12,4 млрд. на 33 млрд. евро). Европейският фонд за отбрана е завишен 22 пъти, от около 0,6 млрд. евро на около 13 млрд. евро в предложената рамка. Предвидени са и 64% повече разходи за изследвания, иновации и дигитализация.
5. НОВИ ПРОГРАМИ И ФОНДОВЕ в бюджета на ЕС. От гледна точка на България заслужава внимание перото „Програма за подкрепа на реформи” с неговите 25 млрд. евро. Тази програма трябва да подпомага страните в техните усилия да отговорят на препоръките към тях по Европейския семестър. В тази програма се включва изрично и т.нар. Конвергентно улеснение, което ще осигурява подкрепа за бъдещи страни-членки на еврозоната в процеса им на подготовка за членство. Това означава, че България, която се е запътила към еврозоната, след 2021 г. ще може да разчита на подкрепа и от този инструмент.
6. УВЕЛИЧАВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ. Противно на очакваното разходите за администрацията – от 70 млрд. евро, или 6% в сегашната рамка, стават 85 млрд. евро след 2021 г. Това увеличение идва въпреки очакванията за намаляване на евробюрокрацията и свързаните с нея разходи през следващия финансов период.
7. НАМАЛЯВАНЕ на броя на програмите и фондове с цел опростяване на различните инструменти, премахване на дублиращите такива и улесняване както на бенефициентите, така и тези, които ги администрират. Предвижда се и единен документ с правилата за всички фондове, а не отделни указания за всеки фонд и програма, както е в момента.
Програма InvestEU
За периода 2021-2027 г. се предвижда създаването на програмата InvestEU, като единен механизъм на ЕС за подкрепа на инвестициите в Съюза. Тя ще се основава на опита от Плана „Юнкер”, както и на прилагането на централизирани финансови инструменти през периода 2014-2020 г. Програмата ще стартира от 1 януари 2021 г., като общата стойност на гаранцията от бюджета на ЕС в размер на 38 млрд. евро се предлага да бъде разпределена в следните области:
* Устойчива инфраструктура – 11.5 млрд. евро – с тях ще се финансират проекти за развитие на устойчив енергиен сектор и транспортна инфраструктура, цифрова свързаност, кръгова икономика, ВиК и друга инфраструктура за опазване на околната среда и т.н.
* Научни изследвания, иновации и цифровизация – 11.25 млрд. евро, като се предвижда финансиране на проекти за изследвания, развойна дейност и иновации, развитие и внедряване на цифрови технологии и услуги и др.
* Малки и средни предприятия и малки дружества със средна пазарна капитализация – 11.25 млрд. евро, по-специално чрез предоставяне на оборотен капитал и инвестиции, финансиране на риска от самото създаване до разрастването на предприятието
* Социални инвестиции и умения – 4 млрд. евро – с тях ще се финансират проекти за развитие на социална инфраструктура, социални предприятия, образование, обучение, включително училища и университети, здравни и дългосрочни грижи, включително клиники, болници, първични здравни грижи, услуги по домовете, интеграция на уязвимите групи.
Абонирайте се за този тип статии! (След като се абонирате, ще получавате само статии от този тип и категория!)
